мисловна слуз, произвеждана от многобройните тълпи и от отделни хора, отравяла пространството. Впрочем – каза Наставникът, – сами ще се уверите, че дори обичайните ежедневни прояви в онова време предизвикват истинско беснеене на енергиите в Тънкия свят.

        – Още помня – продължи той – в какъв страшен смут и с колко болка първия път наблюдавах как тези неистови, чудовищни по своето напрежение енергии на безпросветна тъпота, злоба, омраза, жестокост и алчност се смесваха с енергиите на сломените и поруганите, на човешкото отчаяние, страх, безсилие, страдание. Ала да наблюдават този хаос от енергии, без да губят равновесие и запазвайки пълно спокойствие на духа, е по силите само на закалените сърца! – заключи Наставникът.

       И като видя, че сега всички модератори вече изцяло предпазват центровете, той върна учениците отново във времето, към което те се стремяха.

 

Тълпи в картинната галерия

 

      ... Залите на най-старата картинна галерия в града с всяка изминала година все повече опустяваха. Времената, когато хората се интересуваха от изкуство, някак изведнъж бяха останали в миналото. И сега посещението дори на един-двама човека на ден се бе превърнало в събитие.

      Използвайки връзките си в телевизията, директорът на галерията помоли да се направи интерактивно допитване до зрителите коя точно картина те мечтаят да видят и 90 % от тях посочиха картината «Утро в боровата гора» – нали още в детството си я бяха виждали по бонбонените обвивки. Сега вече чрез Интернет директорът на галерията се обърна към самия президент на страната, публикувайки в личния му блог отчаяната си молба да изпрати този шедьовър за временна експозиция в галерията и така да помогне за спасяването на гражданите от окончателно затъпяване. Та нали щом картинните галерии, музеите и библиотеките опустяват, пишеше директорът, значи в обществото нещо не е наред...

      Президентът откликна неочаквано бързо. Високопоставен чиновник от президентската администрация съобщи, че молбата на сътрудниците в галерията ще бъде удовлетворена и вече има договорка  с градоначалника кметството да поеме разходите по застраховката на картината и да осигури нужната охрана.

 

      И когато знаменитата картина бе тържествено внесена и зае централното място в най-отдалечената зала, сътрудниците в галерията с радост устроиха дори коктейл за журналистите, а на следващия ден, празнично облечени, дойдоха на работа още в зори. Специално за първия посетител те бяха приготвили и подарък – каталог на изложените в галерията картини.

      Но още първият ден хвърли работещите тук в дълбоко униние. Въпреки че по телевизията и радиото вече няколко пъти бяха съобщили, че в града е пристигнала любимата на гражданите картина, за цяла седмица в галерията се появи само един посетител. И то, видите ли, за да сравни бомбонената обвивка с оригинала! Посетителят си тръгна доволен, подари на уредниците по бонбон и дори забрави подарения му каталог на пейката до картината.

86