"Химн на Майката на Света"
С. Н. Рьорих. Девика Рани Рьорих. 1951г.

"Химн на Майката на Света"

Философско-поетични размисли над женските портрети и картини,
посветени на индийската жена-селянка от серията „Моите съседи”

І

Бхарата, Махабхарата –
Земята, гдето са воювали
Луна и Слънце.
Великата земя индийска.
Картините са кат' разтворени прозорци
към твоя свят –
прекрасния твой свят!
Как тържествуваш ти на тез платна,
проблясвайки със звънка, ярка светлина,
като звънтеж на радостни камбани.
А уж сюжетите на тез
картини прости са,
досущ кат' просто изречение.
...Жена тук носи плодове.
...А тук, приседнала на сенчица край прага,
предлага ги в капак от кошница.
...Тук боядисва платове.
...На морски вятър тук суши ги.
...Тук от морето риба уловила е.
...Тук пък е купила гърне от селския грънчар.
...А тук върви към къщи.
И само как върви!
Тъй, сякаш цял живот
е носила върху главата си
не кошници, паници или грънци,
а царската корона...
И всичко туй различни са картини.
Но вгледаме ли се,
ще видим хрониката на деня
на селската жена-индийка.
Навсякъде тя труди се усърдно.
Тя сякаш диша чрез труда.
Той нейно естество е.
През вековете тялото й той е ваял,
движенията й пластични е направил,
главата гордо е изправил
и грациозна плаваща походка й е дал.
Трудът на таз жена
едно с Природата е станал –
една Творяща Сила.
Тук не бита,
самото Битие
възпяла е
възторжената на поета длан
и на мъдреца устременото сърце.
Туй химн е на Труда и на Жената.
По-точно казано, на Женското Начало в Мирозданието –
праобраза на Шакти Величавата,
Богиня Кали,
Радж- Раджесвари,
Майка на Света.
Космичните вълни
приближиха съвсем до брега на Земята
Епохата Нейна –
Сатия юга.
Часът на светилата скоро ще удари.
Ще изгрее великият ден...
Тъй казват легендите на земята на бхаратите.

ьater Mira2

ІІ
ХИМН НА ТРУДА

От гъсти храсталаци
захващам се гора да правя.
Но камъкът
не ще роди зърно.
Ти, коленичилият, изправи се!
С поклони и със песнопение
ти по-добър живот не ще постигнеш.
Трудът е твойта най-добра молитва!

Така говори за труда Майтрея.

И на унинието червея
единствено с труда ще победиш.
Ала стократно по-успешен ще е
радостният труд.
Но тази радост, равновесие и красота
ще ти даде единствено труда за благото на всички.
Трудът е битка с хаоса.

Така говори за труда Майтрея.

Добре е с пот на чело да се трудиш,
но още по-добре ще е с духовна пот.
Сред грижи и в усилни дни
ти можеш да докажеш
и силата, а и величието
на духа си.
А напрежението висше на труда
е туй, което Подвиг се нарича.
Тръгни на подвиг!
Герой бъди!
Геройството прославяй!
Върни във ежедневието тази дума!

Така говори за труда Майтрея.

Трудът е дело огнено.
Сред въплътените
със Огъня е съюзен
тоз, който
вършейки
уж най-нищожна работа,
дочува
как духът му пее
тъй радостната песен на труда.
Къде е малкото, а где голямото – кой знае?

Така говори за труда Майтрея.

Mater Mira3

И ако някой, чувайки тоз химн,
от все сърце поиска да обикне Огъня
и ви попита:
„Кога за работа да се захващам?”
Кажете му:
„Без бавене почни”.
Попитат ли:
„А как ще трябва да работим?”
Отговорете:
„С все по-високо качество в труда”.

Така говори за труда Майтрея
в Учението на Живота –
Етиката Жива,
известна там, по Върховете Хималайски
кат' Огнената Йога –
Агни Йога.


ІІІ

Художникът рисувал всички тез картини
със четка, потопена в Космичния Закон,
що царства в Мирозданието,
за да покаже той
на онзи, който мисли,
ЕДНОТО
с всичките му чудеса.
Това на Аналогията е Космичният Закон –
универсалният единствен ключ
към опознаването на Света.
А формулата му дори детето ще запомни:
„Каквото горе – това и долу.
И както долу – тъй и горе“.
Да се опитаме и ние
върху крилете на легендите и мисълта
да полетим към Безпредела
и в него ний да се разтворим...

Mate Mira4

 Легендите, които сътворила е
в неизброимите епохи
Мъдростта велика
на Великите Души /Махатми/,
ни казват,
че Космосът /наричан още Брама/
живее сто години,
което на човешкия език превежда се
като петнайсетцифрено число.
/В коя поред от цифрите
въображението ти ще се препъне?
Изпробвай се!
Туй може би ще е полезно упражнение
за твоето въображение/...

Но тъй устроен е светът:
започналото някога
все някога ще трябва и да свърши.
Животът преминава във смъртта.
И Брама-Космосът умира...
Това му състояние
легендите зоват Махапралая,
което означава на Не-Битето Вечността,
когато Ни-що никъде не съществува!
Единствено Диханието Вечно на Всичко Съществуващо –
Парабраманът,
Абслютът –
Единният Закон и Принцип.


Но тъй устроен е светът:
започнатото някога
все някога ще трябва и да свърши.
Както животът свършва,
тъй свършва и смъртта.
И става тя начало
на Новия Живот на Брама:
възкръсва от Не-Битието той!
Животът му в легендите наречен е
Велика Манвантара,
което означава на Битието Вечността,
когато Всичко вече е навсякъде.

Но Брама-Космосът
е само производното
на таз Енергия,
която
издишвайки
е отделил
от своето Дихание Парабраманът
(или Абсолютът).
А таз Енергия –
на Абсолюта Творческата безгранична Сила –
легендите наричат Шакти,
Радж-Раджасвари,
Богиня Кали,
Космическата Майка на Света.
Подобно майка от утробата си
Син-Космос-Брама Тя поражда.
И таз Енергия Махатмите
нарекли Свабхават,
(Мулапракрити я наричат често),
което значи Вечната Природа –
Божествената Майка на Творението.
Тази Енергия
е Всичко,
което съществува във света на формите:
Духоматерия и Мисъл,
Време и Пространство,
Светлина и Мрак;
това, което с думи можеш да опишеш
и за което думите не стигат;
туй, що окото вижда
и онова, което е невидимо за него;
туй, що ухото чува
и онова, което то не чува;
това, което можеш с пръст да пипнеш
и със съзнанието също;
животът
и смъртта;
това, което е било,
което е,
а и ще бъде –
туй всичко е на Абсолюта Женското Начало:
Природа,
Шакти,
Радж-Раджасвари,
Богиня Кали,
Майка на Света.

Тъй както в камъка от Джомолунгма Джомолунгма е
и в песъчинката от камъка е камъкът;
тъй както в атома на песъчинката е цялата таз песъчинка,
така и атомът е отражение на Джомолунгма.
Тъй както във звездите и планетите от всичките Галактики
е безпределната Вселена;
както човечеството като в фокус
е сведено във всекиго от нас;
тъй както във всяка клетка на човека
е абсолютно целият човек,
тъй и човекът е Вселена,
със диаметър Безпределността.
И отразявайки се
сякаш във все по-малки по размер
огледала,
по Стълбата
величествено
от Безпредела
спуска се
надолу
към земята
Космическата Майка на Света,
Богиня Кали,
Радж-Раджесвари,
Шакти на Абсолюта.

Тъй както в майката
на наш’та Слънчева система
се отразява Майката Космична на Света,
така и Майката на нашата Планета
е отражение на Майката на цялата Система.
Тъй както Майката на нашия човешки род
е въплъщение на земната жена,
така и в женското сърце
като във атом
пресована е
на Абсолюта Творческата Сила и Енергия.
...И Стълбата отвежда не надолу само –
по нея се изкачват и нагоре...


ІV
ХИМН НА ЖЕНАТА

Тук на Земята
във триизмерния физичен свят –
тъй тежък, затъмнен, изопачен,
сред яростната съпротива на тъмата –
Тя, Майката на нашата Планета,
твори Прекрасното,
посърналите лишеи превръщайки в цветя,
летящите чудовища – във лекокрили птици,
а птиците – в мечта,
а пък човека – в бог.
Легендите говорят,
че триизмерният физичен свят е за човека
дъното.
Но помнейки на Аналогията вечния Закон,
ще кажем ние:
това началото е на върха –
нали от ниското
започваме да се изкачваме
по Стълбата,
отвеждаща в Безкрая.
И крачката най-първа –
а във вселената по-трудна няма! –
на нашата Планета Майката
възложила
на себе си самата.
По-точно,
на собственото свое отражение –
жената от планетата Земя,
Велика Жрица
на бъдещия Храм на Красотата.
Благословен да е народът,
който
пръв издигне този Храм
като пиедестал на почитта
към отражението земно на най-Великата, на Шакти,
Радж-Раджесвари,
Богиня Кали
и Майка на Света,
която засега наричаме ний просто
жената от планетата Земя.

Художникът рисувал Битието на Земята,
четката потапяйки
в Космичния Закон,
във Мирозданието царстващ,
за да покаже той
на онзи, който мисли,
ЕДНОТО с всичките му чудеса:
каквото горе е – такова е и долу,
и както долу е– така и горе.
А на картината съзираме това,
което сме способни ний да видим:
конкретно-обобщаващ Женски Образ –
на земното човечество
величествено-женствената същина.
Ний виждаме
обикновена земна майка
и малкия й син,
тоз, който
ще израсне и ще се отдели,
баща да стане.
Но като всеки Баща
на Манвантарата Велика –
от най-ниското,
та до връха –
той винаги ще бъде
на първо място Син.
И само
Син
на Богиня Кали,
Радж-Раджесвари,
Майката Вселенска –
Светият Дух,
живот даряващ и на Бащата, и на Сина,
и безразделно царстващ
във Вечното Велико Битие.


Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика