"Ние сами строим своите тъмници"
С. Н. Рьорих. Ние сами строим своите тъмници. 1967 г.

"Ние сами строим своите тъмници"


Като в тъмница –
в утробата на град-робот,
сред дим, воня и грохот
човекът спял и виждал
сън от ранното си детство.
Той виждал майка си.
И себе си – момченце малко.
«Разкажи ми, моля те, мамо,
за планините. Защо са ни дадени те?
Та нали там хляб не расте!
Кой връз скалите зърно ще сее?!»
И прекрасната майка
(оназ, чийто прах тъй отдавна
вятър разпръснал над свещената Ганг)
оживявала в сънища,
и в сънищата тя възпявала
онова, що в Мирозданието Мисълта венчае–
възпявала легендите.

Легендата за планините започнала така:
«Когато свършила Великата Пралая
и Той, Създателят, Земята почнал да оформя,
решил да я застели с равнини като с килими,
които можели да дават хляб на хората.
Но Майката Вселенска,
(Звездата ù наричат Свати * * Свати (на санскр. Светлина) – древното, умишлено съкратено от Учителите от Шамбала, название на Звездата на Майката на Света, Урусвати. ),
тъй казала:
„Така е – във равнините хората не ще намерят хляб
и ще развият търговия, занаяти.
Но златото щом равнините замърси,
кажи, къде ще идат чистите
да укрепят духа си?
Или криле им дай,
или пък планините”.
„Да, Майко на Света, ти имаш право.
За да укрепват духом, аз планините ще им дам.
Криле, за съжаление, е рано.
Дордето хорските сърца не се пробудят,
крилете им ще носят на планетата разруха
и смърт за тях самите”».

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика