"И ний се приближаваме"
С. Н. Рьорих. И ний се приближаваме. 1967 г.

"И ний се приближаваме"

Пред мен е планина, подобна на камбана.  И езеро.
Във езерото – ладия.
А в нея пък гребец и някаква жена.
„Ний приближаваме се” – тя изрече.
И се изправи, тържествено събрала длани пред

гърди...

Но всичко в миг променя форма,
насочим ли към него ясна мисъл.

...Аз виждам сякаш от високо
как в треска мята се Земята.
И как бучи дочувам огънят
под кожата й тънка и пулсираща.
И мята се в кошмарен сън Земята:
хриптене тежко на коне тя чува
и звън на остри мечове,
и нечий вик,
и нечие стенание.
От жажда мъчи се. Тук всичко мъчи се от жажда.
Ала наоколо е пусто.
Отдавна всички са на бойното поле.
Там, гдето във кошмарния й сън
като в размекната смола
не спира кървавият бой
на хора с хора
и на нечовеци с хора.
За Човека битката –
от всички най-последната.
Изтичат сетни часове.
Конете дишат все по-тежко
и мечовете все по-яростно звънтят.
Сърцата от омраза почерняха.
И ветровете веч обезумяха.
Реките тръгнаха назад.
И въздухът на огън стана.
И все пак кризата отмина...
Великата Тъма привършва.
Денят Велик започва вече.
Ний приближаваме към него.
Земята е в спасителната ладия.
Невидимата свещ е във ръката.
Гори в ръката Й свещта,
запалена от Слънцето, което над Земята веч изгрява.

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика