"Аз движа се сред тези сенки"

Като на дъно на гигантска чаша
Земята се върти сега
в коктейл от Дух и от Материя,
с превеса тежък на тъмата,
която
преди прецеждането на коктейла
в отровна смес се утаява
и пада
върху всекиго,
разяждайки
сърцата, пълни с самост.
И затова
се диша толкоз тежко.
И затова
тъй тежко е да се върви...
Как тежко е да се върви
на Кали юга в уличките мрачни
на Красотата в слънчевото сари!
Но въпреки това вървя...

На всеки зов откликвам,
на светлинка най-слаба,
та огънят да не угасва.
Вървя сред сенки,
търсейки човеци
сред взривове на бомби
и взривове на дух.
Промъквайки се в сънищата, в нощите,
когато падат всички маски,
душите виждам аз без покривало.
И ако
от лекичкото ми докосване
душата нечия
за миг
замре в възторг,
оставям й криле като подарък –
за бъдещето пропуск,
за идещия век,
за Сатия – Епохата на Светлината, Красотата и Мира.