"Накъде вървиш, човечество?"
С. Н. Рьорих. Накъде вървиш, човечество? (дясната част от триптиха) 1939 -1942 г.г.

"Накъде вървиш, човечество?"

Толкоз въздух има на това платно!

Но тук той е плътен и тежък
като плоча надгробна...
Тълпата, тласкана от непозната страшна сила,
родена във самата нея, върви към пропастта.
«Но накъде вървиш, човечество?! –
извиква в отчаяние художникът. –
Та там е пропаст! На съществуването краят!
А пък животът
е неповторим и тъй прекрасен!»

...Веднъж един млад чела (ученик)
в недоумение Учителя попитал:
«Кажи, о, Гурудева, къде е логиката тук?
Превъплъщението ти ми разясняваш
и от смъртта да нямам страх ми казваш.
И същевременно тъй жарко утвърждаваш ти живота!
И то не вечния – на моите рождения и смърти,
а онзи, който е отвън – ежеминутния».

«Дете любимо – отвърнал му Учителят тогава, –
противоречие тук всъщност няма.
Наистина животът е безкраен,
подобно на кръга на колело
със диаметър – цялата Вселена...
И ти, и аз ще се завръщаме отново на Земята много пъти.

Но всеки път – във облик нов:

не й харесва на Природата да се повтаря.
И тъкмо затова
неповторим и уникален
е твоят днешен ден.
Цени мига!
И всичко направи,
та утре Слънцето отново да изгрее.
За тебе, както и за всички други хора.
И само в битката със злото
във името на Светлината
ти можеш да си позволиш и да загинеш...
Тъй казва Хималайското Учение».

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика