"Разпнатото човечество "
С. Н. Рьорих. Разпнатото човечество (централната част от триптиха) 1939 -1942 г.г.

"Разпнатото човечество "

Разпятие на колене –
такова още никой не е виждал...
Ала къде ли е палачът?
И съдията где е?
Предателя не виждам също.
И где е кръстът –
тоз инструмент най-древен
на рафинираната днешна екзекуция?

Да, всичко туй го има на картината.
Кръстът е човекът, разпънат във Пространството,
там, гдето се пресичат Материята и Духът.
На Правосъдието храмът е в човешкото сърце.
Там тихо е. Присъда произнася съдията...
Какво изрича той?
Той казва, че стоящият на колене човек,
роден е да лети.
Но на крилете си, кой знай защо,
отгледал е перата на страха.
И затова – виновен е.

Човекът е дошъл на таз Земя, за да обича.
Ала кой знай защо обича повече да мрази.
И затова – виновен е.

Родил се е човекът, Бог да стане.
А той заради тази своя мисъл,
която го зовеше към безсмъртие,
предаде себе си!
Сам себе си
в самия себе си разпъна!
И затова – виновен е!

«И въпреки че чудеса не стават – изрече съдията, –
Човеко, възкръсни!
За тялото е смъртната присъда.
Но е безсмъртна мисълта.
Кажи, кой някъде и някога разпъната видял е мисълта?
Тя в тялото е и е вън от него.
И туй, което вътре в нас създава мисълта,
подобно от Пространството извиква.
Тъй злото винаги притегля зло.
Доброто пък – добро.
Сълза – сълзата.
А ударът – обратен удар
/по правило с десетократна сила/.
Така че нека мисълта ти устреми се,
сияеща от красота,
и вътре в тебе, и навън!
Ти сам разпъна себе си.
И никой друг не може да те възкреси.
Единствено... самият ти».

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика