"Пиета"
С. Н. Рьорих. Пиета. 1960 г

"Пиета"

Аз вървя
през музейната зала
и в пространството бляскащо
символа вечен съзирам
на най-тежки страдания –
излята във бисер
сълза.

Аз вървя,
оставяйки в миналото
даже туй, дето днес
сутринта
развълнува
сърцето ми.

Аз вървя,
задъхана от вятъра,
оставяйки по клоните
на дърветата
всички фалшиви
брилянти,
дарени ми в този
живот.

Аз вървя
по пътеката странна.
И на тези, които живеят само
веднъж,
ще се стори тя
страшна.
Край нея – разпятия
живи.
И кръстове –
тук-таме пусти.
Ей го и моят...

Почакайте, хора.
Дъх да си поема.
С вода да се умия.
И чак тогава с поклон
ще ви кажа:
„Готова съм.
Почвайте“.

В живота си всеки
човек
трябва да има свойта
Голгота.
И палач многорък
също тъй.
И разбира се, своя си
иуда.
Инак Олимп
ще опустее.
И на Слънцето светлия лик
тъмният плащ
на скръбта
ще покрие...

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика