"Към портрета на Елена Ивановна Рьорих"
С. Н. Рьорих. Елена Ивановна Рьорих. 1937 г

"Към портрета на Елена Ивановна Рьорих"

Все някога (във някой сън )
ще отлетя до Таз Планета,
която с Слънцето изгрява –
че само там расте туй цвете,
което искам да положа във нозете
на ето таз жена.

Ще полетя (все някога)...
Но да положа цветето бих искала сега.
Предаността ми нека срока приближи.

Все някога аз ще напиша стихове.
Но не със думи, както е прието,
не на хартия, не с перо.
А с мисъл огнена върху пространството!
Единствено така ще мога да опиша аз величието, а и скромността
на ето таз Жена.

Ще ги напиша някога...
Но ще ми се сега да ги изкажа.
И нека устремът ми срока приближи.

Все някога Земята моя
сред своите Учители,
отравяни, изгаряни, разпъвани,
известни или пък останали във сянка,
сред всички мъжки Имена
с дълбок поклон ще назове
и женските свещени Имена.
Сред първите ще бъде Името
на ето таз Жена.

Все някога Земята
всички тях ще назове...
Ала туй Име ще произнесем сега.

И нека възвести на всички
камбаната на Канченджанга свята:
ей таз Жена, ей таз Рускиня
кат′ Светъл Воин
измина хиляди пътеки
и подир хиляди столетия
поднесе ни със длани майчини
УЧЕНИЕТО НА СЪРЦЕТО.
И Мъдростта на Индия Велика
за този неин подвиг под Знака на Мира
й подари туй име – УРУСВАТИ – Светлина на Утринна Звезда.
За въплътените не съществува по-сияйно Име...

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика