"Канченджанга"

Сред разклоненията Хималайски
на върховете на Сиким,
сред ароматите на слънце
и на цветя планински
немногословен лама,
отправил взор към Канченджанга,
тъй казал на художника:
„Там Входът към Свещената Страна е.
Там Шамбала е.
Мъдростта е там.
И Славата.
Там земният ни свят
космичното съзнание
докосва.
Отдали всичко, там всичко имат.
Това е Братството на Светлината
начело със Майтрея.
До Канченджанга неповиканият не достига,
а само чулият Зова:
„Калагия!“ – което значи: “В Шамбала ела!“
Тук рододендрони цъфтели...
А там пък – снегове
и пропасти,
и тесни като длан пътеки...
Ти чул ли си Зова?“ –
попита Канченджанга.
Да. Чул съм го – отвърна й художникът. – И затова вървя.
А Урусвати помни пътя“.