"Таз, която води"
Н. К. Рьорих. Таз, която води. 1924 г.

"Таз, която води"

полагам пламтящото си сърце
в подножието на Кулата Чун.
.....................................................

В музейните зали е напрегнато тихо.
А в рамката – от чезнещата в облаците
ледена скала
свистят ветрове.
Умореният крак се подхлъзва по камъка.
И пътникът вече без сили е...
Но спътницата му,
обгърната от фино покривало,
е вече на по-горното стъпало.
И длан подавайки му, шепне
сякаш майка на детето си:
„Ти имаш сили. Имаш.
Не падай духом, друже.
Стани! И подир мен
върви”.
„ТАЗ, КОЯТО ВОДИ” – така картината се казва.
Майсторът на планините
нарекъл ВОДЕЩА жена си –
другарката си,
вдъхновителката,
Лада.
Тя заедно със него
преминала по Хималаите.
„И под всяка картина – той казвал, -
освен моето име,
могъл бих да сложа
и Нейното!”.

...А казват глупците:
„Във тез планини
какво ли жената ще търси?
Нали за мъжете са уж планините”...

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика