"Св. Сергий Радонежки"
Н. К. Рьорих. Св. Сергий Радонежки. 1932 г.

"Св. Сергий Радонежки"

Що знаеш ти за този Старец,
държащ във дланите си Рус?
.................................................
Картината врата е,
а пък сърцето ти е ключ.
Със него отвори я ти и влез във четринайсти век на майка Рус.

„Татарин!” – извика някой ужасено.
И страх, пронизвайки гръдта,
смрази кръвта
и в миг впресова във земята
човека, унизен във робство.
...Как бавно се въртеше колелото
с разпънатата покорена Рус.
Над нея Ордата висеше като черно слънце
и майчиният плач приспивна песен беше...

Но ето че във глухата гората край Радонеж
избликна Извор,
за който се мълвеше,
че на безстрашието огъня в сърцето пали.
И тръгнаха към Извора и стар, и млад,
селяк и княз,
и даже майки с пеленачета в ръцете.
Вървяха русите за глътчица любов към своята Родина
и слушаха внимателно на Извора гласа:
„Възпрете разприте си, хора! От тях врагът по-силен става.
Във единението ще е ваш'та сила.
Във единението само!
Дерзайте, хора!”

И се пробуждаше съзнанието на народа –
заспалото дете крилато.
И руският събуждаше се дух
т у к, в Радонежската гора.
Оттук на русите обединението почна,
на тез, що дълги векове
да чака умори се край Дон полето Коликовско.
Тук, коленичил пред Учителя,
княз Дмитрий
чу твърдото: „Върви.
Ти всички мирни средства веч приложи.
Сега воювай! Победата нетърпеливо те очаква!”
Тук благодарната Русия
до днес магнит таи...

Н. К. Рьорих. Сергий-cтроителят. 1932 г.

А Тоз, що даваше на Дмитрий Донски тез напътствия,
не беше пълководец.
На хляб ухаеше дланта му.
А пръстите умееха да шият и рисуват,
ръцете му поваляха дървета и хижи майсторяха.
Човек свободен, той (тъй летописецът разказва)
за другите работеше подобно роб продаден.
И в тази доброволна жертва
за Него и за Родината Му също
скрит смисъл имаше велик.
От бога даден Воевода на Земята Руска,
Той родом бе от Огнения Свят –
там, гдето дава се безсмъртие
в замяна на сърце, отдадено на хората,
като принесена на Боговете
жертва.
Той бе Мъдрец.
Той Изворите знаеше.
Той знаеше:
любимата Русия избрала беше пътя ускорен...
Минаващ през страдания.
През самота.
И кръв...
Но във часа уречен, недалечен
Той тъй любимото Славянство
ще изведе на здрава твърд,
под щита Си надежден.
Да гледаш се учи с очите на Сърцето.
Усещай накъде тече Потокът.
.....................................................................
Като на връх планински аз стоя пред таз картина...
А пък над мен от далнините
се леят към Земята Огньовете, притеглени от Него.
И хилядоокото пространство зазвучава
с Гласа Безмълвен, Гласа на Любовта.
Той, Сергий, тук е.
Беше и Го има!
...Над хоризонта в правоъгълната рамка
изгрява бавно Слънцето.
И тъй прекрасен е тоз древен Лик...

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика