"Бхагаван"
Н. К. Рьорих. Бхагаван. 1931-1932 г.

"Бхагаван"

Неуловим е Твоят Лик, Владико!
И сякаш не върху платно, върху вода
опитва се хдожникът да обрисува Твоя облик...

Цар с чашата на просяк –
отшелник, голотата си прикриващ
с одеждата сияйна на Готама...
Когато, подобно на откъснало се колело,
човечеството затъркаля се по склона накъм бездната,
Ти като Лъв могъщ
с един замах
на Колелото падането спря.
И Пътя сигурен посочи
на свободата от страданията –
Пътя Величав, що сам Ти бе изминал.
Познах Те аз, Благословени...
Та как да не позная по пътеките планински Теб –
единственият, що след Кришна
наречен беше Бхагаван!

Но изведнъж пътеката Ти свърна
към странни, като храмове скали.
И сякаш бяха туй на Огъня олтари...
И вятърът на Хималая понесе се през Инд
да срещне вятъра от степите заволжски...
И в миг
Ликът ти измени се!
Планинската пътека превърна се във степен път
и той отведе ме от Ариана във Иран.
О, Бхагаван,
тук аз гласа Ти в химните на Заратустра чувам:
„Дордето сили имам,
ще уча хората към правдата да се стремят”.
Закле се тъй пророкът,
с когото на свещените скали Духът
говореше тъй както равен с равен
на Огъня с езика.

Но как променлив обликът Ти е, Владико,
на Огъня зороастрийски в отблясъците чудни:
към мене вече гледат
над скулите на степен скит очи по-други...
Изтръпна в миг славянската душа:
сърцето изтерзано на мойта свята Рус,
на моята обходена надлъж и шир Русия
сега разглеждаше света
с очите на светеца Сергий
и на Земята болката, греха поемаше,
и странна светлина излъчваше,
и смисъл величав тук имаше,
и се наричаше туй Жертва.

Но ето вече огън друг
променя облика на Бхагаван:
Апокалипсис на свети Йоан
тръби съдбовно Ангел Седми!
Преди преображението Земята се разтърсва от гърмежи,
а по небето,
незнаещ поражение,
Велик Ездач лети през облаци от огън –
на Змея Победителят това е.
Благословени войне, Бхагаван,
във таз небивала последна битка
кажи ми, как да те наричам аз?
„Иван”.
О, Бхагаван, Владико-воин милосърдни!
Не позволявай да умра в таз битка сетна,
не позволявай да загина миг преди
да видя в новото небе
разветите победни Знамена
над морското сияние кристално,
пронизано от Твоя Огън.

И ето пак онези планини. Но сякаш други...
И същото небе. Но вече друго...
И пак пътеката планинска. И сякаш тя е, и не е...
Но туй съвсем не е пътека. А мост помежду двата Свята.
По моста пък върви
Христос.

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика