"Арджуна"
Н. К. Рьорих. Арджуна. 1929 г.

"Арджуна"

І ВАРИАНТ

Законът на смяната на циклите е строг, неотменим.
Нима могъл би някой изгрева на слънцето да удържи?
А залеза да отмени?
Така не може да не пуснеш
и идещата нощ.
И няма как да удържиш
на океана прилива.
И няма как отлитащите векове да задържат
стрелката и на звездния часовник –
Законът е неотменим.
Пристига смяната на Вековете,
не на столетията – на Епохите.
От всичките Тъмни Епохи
привършва най-Тъмният Век,
привършва най-дългият път,
плодът най-горчив се отронва.
И от всички най-страшни сражения
бой небивал надвисва –

с тъмата.

И за битка такава в Небето
сред Боговете по закон на съдбата
е избран тъкмо Той.
Само Той е достоен за този Двубой.
Само Нему по силите ще да е той.
Защото Него
никой не може сломи.
Него никога никой не ще победи.
Защото Той
е самата Победа!
Небесата това не е Земята.
На Земята трябва хората всичко да вършат
по законите земни,
според силите земни
и според хорските мерки.
Тоз, Който учи, е казвал:
„Голям меч в ножница малка няма да влезе”.
Небесата това не е Земята.
Но земята отразява Небесата.
Иде смяната на Вековете,
не на столетията, а на Югите.
От всички най-кошмарни сънища
най-страшният привършва сън,
най-скръбната въздишка прозвучава,
денят най-важен приближава.
И от всички смъртоносни битки
най-яростният бой започна –

със тъмата.

И за битка такваз на Земята
сред Хората по закона на съдбата
е избран тъкмо Той.
Само Той е достоен за този Двубой.
Само Нему по силите ще да е той.
Защото Него
никой не може сломи.
Него никога никой не ще победи.
Защото Той
е самата Победа!
Първият двубой бе три дни.
Вторият – два.
Този ще трае сал ден...
Такъв напрегнат огън
твърдта би издържала
не повече от ден...
А когато отново тишината настане,
от всички отминали вече Епохи,
от най-Светлите и Чисти Векове
най-Светлият ще почне Век,
най-добрият син ще се роди,
най-дивният Храм ще се вдигне,
ще стане явна вратата укрита
и ключът заветен към нас ще протегне
в дланта си отворена Онзи,
чието име е Победа.

...Има на земята едно тайнствено място,
където Надземният и земен свят
един във друг проникват в странен вихър
и двата сливат се в Едно,
и раздробява се във множество Едното...
О, колко пъти Той във този свят е влизал,
със мисъл-мълния отмествайки скалите...

ІІ ВАРИАНТ * * Автор признаёт, что II вариант будет понятен немногим. Но она все же оставила его. Может, кто и поймет. Но те, кто старательно и интуитивно изучает многочисленные труды, входящие в Универсальную Тайную Доктрину Востока, для тех эти строки совершенно открыты.

Когато Черният Бял беше,
името Ти бе Човек.
Когато Черният бе черен,
името Ти беше Бял.
Когато Онзи, що бе Черен,
в Бял Кон се превърне,
нима не ще се наречеш Стохиляден, о, войне Арджуна?
Изпитал си ти много най-различни Имена.
Ала едно със теб завинаги остава –
Победител. * * “Победитель” ("Виджая" – санскр.) — одно из имен Арджуны, любимого ученика Кришны. (Такой Учитель и такой ученик – это два как одно, ибо сознания этих высокодуховных людей слиты воедино, и ученик действует Силой Учителя). "Победитель" – так называется и одна из картин Н. К. Рериха, хранящаяся в библиотеке Новосибирского Академгородка. Эта картина была у меня перед глазами, когда я писала II варинт поэтического эскиза к картине “Арджуна”. В моем сознании эти картины крепко связаны своим внутренним смыслом. Хотя, казалось бы, что общего у русского воина в древних доспехах, победившего Змия-Дракона, с индо-арийским воином в одежде аскета-отшельника, мыслью раздвигающего скалы в самом таинственном месте планеты?..

Н. К. Рьорих. Победа. 1942 г.
Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика