"Сянката на Учителя"

(мантра)

Капка от напитка странна
ще отпия по изгрев от чашата
и ще видя как химни съчинява древен риши,
сякаш че издига храм,
сякаш тъче от многомерната мисъл
покривалото на мамеща ни тайна.
Дивната наука ще си спомня
на Хималаите в ритъма странен:

„Там във Планините,
там, във Планините Святи,
тъй тайнствени –
подобни Планини
светът ни не познава...
Духът на боговете там е като Зов,
като Зова далечен на Предците –
естествен като пулса
и прост кат' удара сърдечен във гърдите.
Открий. Познай. Дочуй
във себе си тоз Зов тъй тих...
И сред шума на градовете, думите и гласовете
познай го ти!
И накъм него устреми се,
подобно свещ към огъня.
И като огън –
накъм Огъня!“

Когато Луната и Слънцето, Тишия и Юпитер
се съберат най-сетне в един общ дом
и на Благословените Звездите Три съединят мостовете на световете,
тогаз и Крита Век отново ще се върне
за всяко непогаснало сърце.
Ще се завърне Сатия Юга.
(Когато вече сили нямаш ти да...чакаш).

„Там във Планините,
там, във Планините Святи,
тъй тайнствени –
подобни Планини
светът ни не познава...
Духът на боговете там е като Зов,
като Зова далечен на Предците –
естествен като пулса
и прост кат' удара сърдечен във гърдите.
Открий. Познай. Дочуй
във себе си тоз Зов тъй тих...
И сред шума на градовете, думите и гласовете
познай го ти!
И накъм него устреми се
подобно свещ към огъня
и като огън –
накъм Огъня!“