"Майката на Чингис хан"
Н. К. Рьорих. Майката на Чингис Хан. 1931 г

"Майката на Чингис хан"

Как тихо е във твойта степ безкрайна!
И в тайна е обгърнат твоят лик...
Ти, мъдрата, си насаме със себе си.
Разголена като душа, що свойто тяло е захвърлила.

„Кажи ми, о, на Тимуджина Майко,
Дали във шатрата ти има нещо,
печат що носи на голяма мъка?”
„Мечтите ми за птиците.
Изминаха хилядолетия,
ала защо ли и до днес в степта ми толкоз много
хора са безкрили?!
В препълнените им със предразсъдъци души
дори сам Бог не би могъл Вселената да вмести.
Но твоят свят навярно се е променил...”
„Кажи ми, о, Велика,
кое в тълпата хилядна
превърна се за теб в най-тежко изпитание?”
„Самотността.
Туй, за което просто липсват думи.
И няма ни един сред хората,
комуто бих могла аз да разкажа за това.
Но твоят свят навярно се е променил...”
„Кажи ми, о, жена,
кое сред суетата
те учеше как да живееш.
„Детето ми.
Синът ми – Земята и Небето мое,
мой кръст, но и криле,
Учител мой и ученик.
Накъм страданието аз през радостта вървях
и пътят ми към радостта
през болката премина.
Но твоят свят навярно се е променил...”
„Кажи, Олун-еке,
кое в оковите на тялото
донесе на духа ти свобода?”
„Познанието,
че няма нещо в този свят,
което да не може да послужи
в един и същи миг
и на Доброто, и на злото.
И само в туй, единствено в това
непроменен остава си

и моят свят и твоят.”

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика