"Беда-проповедникът"

Сляп беше той,
великият мъдрец и проповедник Беда.
Веднъж
момченцето-водач,
безкрайно уморено из пустинята да броди,
поспря край нисички скали.
«Ох, ето ти ги хората най-сетне –
стареца излъга то. –
Сега ще можеш да им кажеш
свойто Слово. Ала побързай!
Слънцето залязва. Пък те са уморени.
А и във храма трябва да отидат,
да молят Бог за хляб и за закрила».

Кат′ струна мигом се изопна Беда.
И духом разбунтуван,
на камъните рече:

«Дорде доброто, уповавайки се сал на Бога,
о праговете храмови челото удря,
в туй време злото гвоздеи забива
във дланите на неговите Богове!

Безумен свят! Ослушай се! Не се ли чука?

Ако за себе си единствено живееш,
запитай се кому си нужен ти?
И ако все пак някому си нужен,
стани веднага! И иди,

и с дрехата си избърши сълзата на невинния!

И с тялото си
от стрелата го прикрий!

Ослушай се! Нима не чуваш стон?

Добро, на Бога ти недей разчита!
И расото на свойто примирение пред злото
ти със звънтяща броня замени!
И кат' от златна ножница,
ти от сърцето си издърпай...
меч!
И закали го във борбата!
Днес
на Земята,
както никога преди,
необходими са
герои!
Тече Армагедон –
последен бой със злото,
във вид на Страшен Съд.
С кого си ти?

Ослушай се! Нима не чуваш зов?!

Кое те призовава?
Доброто или злото?»

«Доброто! – отекнаха скалите гръмко. –
И ние сме готови да го браним като крепост
пред полетялата стрела!»

...Сляп беше той,
великият мъдрец и проповедник Беда.
Но всичко виждаше.
«Веднъж тез камъни – си спомни той, –
прошепнаха ми тихичко „Амин”...
А днес аз вече може би
успях да ги поместя.

Ослушай се! Нима не чуваш стъпки?»