"Червените коне"
Н. К. Рьорих. Червените коне. 1925 г.

"Червените коне"

«Картино-вестоносец,
каква ли вест донасяш днес
на моето съзнание?»

«Вестта за мисълта».

«Нима възможно е да видя мисълта?
Аз виждам само Планини,
човек със жълта шапка
и бягащи коне червени».

«Това е лама. Конете свои той изпраща
на помощ на Света.
Но туй не са коне обикновени:
наместо кръв
тече във жилите им мисъл.
Владее този мъдър лама
изкуството да мислиш.
Със мисълта си той борави
тъй, както ти с ръка и с инструмент, и с глас, и с поглед.
Но сътвореното с ръцете
за миг могло би да се срине.
А мисълта, едва родена,
и ето, вече е безсмъртна.
За нея няма разстояния, ни време,
ни крепостни стени високи.
Тоз лама не с мозъка си ражда мисъл,
а със сърцето, устремено към света.
В пространството различни мислеобрази летят,
които хората като с магнит притеглят.
И носят се коне от планините,
по цялата земя летят...».

От вечни времена е тъй
по хребетите азиатски.
При бедствие народно
или пък просто в час на нужда
заставали по върховете ламите
и с заклинание отпращали към вихрите
хартиени коне – на Буда символ.
Въртейки се, препускали конете
на помощ на онези, които се сражават
и смело защитават
Мира,
Прекрасното
и Справедливостта.
...................................
За мисълта език не съществува.
Затуй понятна е за всички.

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика