"Мисъл" ("АУМ")

Веднъж в едно далечно царство
на своя вестоносец царят наредил:
«Вземи ти мойта мисъл
и бързо отнеси я на края на света!»
И юношата-вестоносец, притиснал до гърди писмото,
потеглил незабавно.
Вървял той неуморно
и мисълта на царя доставил точно в срок.
Но за обратния си път
ни време, нито сили имал –
бил вече твърде стар.

Огромното пространство на Земята
изпило като глътчица вода
човешкия живот докрай...
Но времената се променят,
пространството – и то.

Във двайстия ни век човекът
с иглата-радиовълна
заши началото
със края на света
и сви Земята
в размерите на топката за футбол.

Но точно тази радиовълна,
презряла разстоянията земни,
насочвайки се към звезда,
ще остарее още с първата си крачка,
при втората пък – ще умре.

С звездите може да говори
сал светлината-стайер!

Но даже и за нея
безпределната Вселена
ще бъде по-голяма, отколкото Земята за онзи древен куриер...

Но на света живее същество,
летящо на крилете на духа –
Това е Мисълта!

За нея цялата Вселена
по-малка е от капчица роса.
По-малка е от точица, нанесена със молив.
В такава точица Пространството не съществува,
а заедно със него и Времето изчезва.
А там, където Времето го няма –
Безсмъртието царства.
Там Мисълта живее.
Там Мисълта твори.
Там цвете огнено цъфти...

Та ние, хора, Мисълта пораждаме!
Туй значи, че Небето ни е подарило сила
във точица математична
Вселената да поберем.
Какво ний за Безсмъртието всеки миг творим?
Чудовища? Или пък Красота?
Учителят предупреждава:
«Тя, мисълта – говори той –
на неотменния Закон се подчинява
и като бумеранг се връща при своя породител!»
..................................................................................

За да не търсим никога вината
за своите страдания
във хора, в богове или в съдбата,
най-правилно ще бъде да погледнем
във собствените си души.