"Вестителят"
Н. К. Рьорих. Вестителят. 1946 г

"Вестителят" *

* Картина Н. К. Рериха посвящена
Елене Петровне Блаватской – Вестнику Шамбалы)

...Във онзи земен век
сред тъй несъвършените тела човешки
Те
изнамерили най-съвършеното,
в което Огънят Небесен можел да пламти.
И като Факел жив
Тя спуснала се в ада –
за да гори тъмата,
невежество която се зове.

Когато /за пореден път/
отново се завърна на Земята,
аз разказ ще напиша
за Странна Стара Лейди,
който може би
от първоизточника сам ще чуя...
Ще бъде разказ за това
как дверите на Храма
отворила си тя сама – на... таз картина.
А пък в живота
широко ги разтворила – за нас...

ЧАСТ ПЪРВА

Сред вълните на безбрежния Океан отвесно към небето се издигал като крепост самотен скалист Остров. Тук живеел един-единствен Човек, пристегнат в Кожени Доспехи. Веднъж на хоризонта той съзрял нещо, което дотогава не бил виждал: далече долу, в подножието на неговата Скала вълните бавно полюлявали малка бяла платноходка. Стопанинът на Острова замрял от изненада, ала още повече се учудил, чувайки глас:

„Радвай се, Сине на Земята Скръбна!
Аз плавах сто години
и вест ти нося,
че там, отвъд моретата далечни
и други острови се виждат!
Не си самотен ти!
Кажи, нима таз вест
сърцето ти не окрилява?!”
„Разсмя ме ти, чудако!
Цял век да плаваш,
зарад вест такава,
негодна даже за постеля
във моята конюшня.
Да бе донесъл по-добре сноп слама!”
„Приятелю! Аз вест ти нося!
Освен скалите голи
и долини цъфтящи има на Земята,
където светлината ни от масло, ни от кандило се нуждае
и всички хора там са братя!
Кажи, нима от тази вест
сърцето ти не литва към Небето като птица?!”
„Хм, странен тип...
Цял век да плава,
а в трюма – вятър за продажба...
Ей, ти, там под платното!
Не искаш ли от мен да купиш,
да кажем, десетина кожи?”
„Мой братко! Плавал съм към теб през бури
и кат’ стрела летяща
пронизах времената,
със себе си за да те взема,
да ти покажа колко необятен и прекрасен всъщност е светът!
Кажи, нима от тази вест ...”
Но в този миг откъм стената-крепост
една стрела изви се.
И вряза се в гръдта.
И думата на устните застина.
Платното клюмна като скръбно знаме.
И падна Вестоносецът...
„Не ми харесва този странен тип –
лъка отпускайки, Стопанинът на Острова изрече. –
Крадец или шпионин ще да беше.
Оставех ли го тук да пренощува,
я Острова ми щеше да подпали,
я някоя овца да ми открадне.
Че иначе,
защо ще плава
чак дотука?..”

ЧАСТ ВТОРА

Кой знае къде Вестителят си сменя
лицето, дрехата и коня?

И ето ме отново в планините,
където на един език говорят Звездите със Земята...
Аз не веднъж Потока на Земята прекосявах,
вест носейки от Долината на Безсмъртните.
Бях бит. И бях от кучетата гонен. И даже убит.
Но все се връщах.
За да си ида отново.
Та с Истината пак да мога
за тебе да се жертвам, дете на Скръбната Земя.

На какъв ли език да говоря със теб,
за да бъда най-сетне разбран?

Дори от този тук Храм бих могъл да те попитам:
Как живееш, човеко? Какво пак продаде? Какво си си купил?
Спиш ли добре? Похапваш ли вкусно?
Всеки ден ли
постелята сменяш в обора?
На какъв ли език да говоря със теб?!
Всички учени ти събери и попитай: защо
има „седем педи чело”,
седем отверстия всяка глава,
седем слоя на кожата,
седем кръга на ада
и седем гряха, наречени смъртни?
Защо Небесата са седем
и до Небето верстите – седем,
чудесата в света – също седем
и дните се редят по седем?
Защо седем струни лирата има,
а пък звукът – седем ноти?
Защо на седмия ден фази сменя Луната?
Защо всяка седма година се обновяват и клетките твои?
Защо седем ключалки тайната има
а дъгата със седем е цвята?
А и тайнственият бог защо ли
за седем дни реши света да сътвори?

Всички учени ти събери. До седем нека броят

преди да отричат,
че в теб има седем,
седем тайнствени „аз”!
Туй значи, че в твоето тяло
има седем тела –
по едно на Битието за етажите седем.
Животинската плът: страховете и страстите,
най-долу са те.
А най-Горе е Тя, Светлината Живителна!
Вечна и знаеща Всичко,
СВЕТЛИНА , СВЕТОВЕ СЪТВОРЯВАЩА –
ТИ си това!
Преди столетие
донесох ти Вестта на твойте Звездни Праотци.

И може би сега, в последния момент,
от върховете ей на тез Планини ще чуеш
Гласа на звездите, зовящи те на Път...

4 июля 1988 г. * *Примечание автора. " Я принес тебе Весть твоих Звездных Отцов ровно сто лет назад..." Я написала эти стихи, посвященные Вестнику Шамбалы Елене Петровне Блаватской, ровно сто лет спустя после выходя в свет в августе 1888 года ее главного уникального труда "Тайной Доктрины", в котором Владыки Шамбалы впервые выдают человечеству некоторые тайны, способные потрясти любое развитое воображение. Эти тайны касаются прежде всего возникновения и развития Космоса, Земли и человечества. В "Тайной Доктрине" также впервые приоткрывается сокровенная суть Числа Семь как основного числа Бытия, основного Числа нашего Космоса, который, являясь Единым Организмом, все же состоит из Семи Миров, сотворенных из разного состояния Духоматерии. Семерично все сущее в Космосе (любое небесное тело, любая вещь Бытия, любой процесс, любое явление, любое понятие и т. д.). Разумеется, семеричен по своему сокровенному строению и сам человек.

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика