"Вестител. 1914г"

„Защо у дома се завърна, ти, кораб,
като кон без ездач по пътека позната?
А къде е ездачът?“

„В тишина. Във гръм. Във вятър.Във огън.
Навсякъде е той и никъде! Той плаваше , а и не плаваше.
Той беше и не беше...
Чуваш ли? Камбана ли ехти в небето?!
Може би това е...той?
Може би ни казва, че беда надвисва?
Че на земята род срещу род е въстанал?“

„Къде обгорил си ти своите мачти?
Как във саван се превърна платното ти?
Къде ли си плавал? По какви ли вълни?“

„По сълзи. По кърви. В небесата. Под земята.
Навсякъде – плач! Навсякъде – мрак! Навсякъде – прах!
Къде е онзи свят? А где е този? – аз хората попитах.
Там онзи свят е, където брат брата е убил.

„А боговете?! Те обещаха ни помощ!
Ти нейде не ги ли видя?“

„Видях. Много богове!
По земя. По вода. По трева. И по сняг –
Дървеса, Дървеса, Дървеса...
Без корени и без листа –
кръстове туй са! Все кръстове. Все кръстове...
И на всеки от тях е Христос!
Отново разпънат Христос!
...Та нали тъй много са

гвоздеите

на Земята.