П Ъ Т Я Т

СБОРНИК ОТ ФИЛОСОФСКО-ПОЕТИЧНИ ЕСКИЗИ
КЪМ ЕДНОИМЕННИТЕ КАРТИНИ НА СВЯТОСЛАВ НИКОЛАЕВИЧ РЬОРИХ
В СВЕТЛИНАТА НА СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ НА ШАМБАЛА

Не аз отлях камбаната.
И не аз камбанарията изграждах.
Когато времето настана,
аз сал по стъпалата й се изкачих,
надмогвайки във всички кости болката,
отново
за да разлюлея
напрегнато мълчащия
и вещ език на нощната камбана:

„Говори!
Може би във този град
все още не са завинаги заспали
от призраци измамените хора?
Говори!
И нека всичко, което в таз нощ не спи,
напрегнато внимание
да стане.
Говори!
Духът будуващ
винаги далеч преварва
мъдруването обичайно.
Ти вдъхновено говори!
Друга реч не ще и чуят във този час.
От разединение
тъй тежко диша времето.
Разединение
не на народи и на хора,
а на Края със Началото
на два Велики Века,
съединени помежду си, както винаги,
С АПОКАЛИПСИС
Алвар...Алвар...Алвар...Алвар...Алвар...Алвар...Алвар...
Анаб...Анаб...Анаб...Анаб...Анаб...Анаб... Анаб...
Анаб...

Podp Ld2

Просьба автора: хотя это и не принципиально, но в первый раз все же лучше читать стихи в указанном порядке.

1 . "Към портрета на Елена Ивановна Рьорих"

Все някога (във някой сън)
ще отлетя до Таз Планета,
която с Слънцето изгрява –
че само там расте туй цвете

2 . "Възлюби ближния си. (С твоя Господ)"

 ...Там, на Голгота, във векове далечни
от неизмерима самота
едно сърце човешко взриви се кат´ звезда...

3 . "Пиета"

Аз вървя
през музейната зала
и в пространството бляскащо
символа вечен съзирам
на най-тежки страдания –
излята във бисер
сълза.

4 . "Добрият самарянин"

По-скъпа от човешкия живот оказа се
износената дреха и празната почти кесия...
Нападайки го вкупом,
ограбиха го и пребиха,
и целия във кръв го хвърлиха в калта, в нощта...

5 . "Разпнатото човечество "

Разпятие на колене –
такова още никой не е виждал...
Ала къде ли е палачът?
И съдията где е?

6 . "Освободеното човечество "

«Кажи, мой Боже,
нима наистина Ти
образа ми сътвори
по Своето подобие?»

7 . "Накъде вървиш, човечество?"

Толкоз въздух има на това платно!
Но тук той е плътен и тежък
като плоча надгробна...
Тълпата, тласкана от непозната страшна сила

8 . "Аз движа се сред тези сенки"

Като на дъно на гигантска чаша
Земята се върти сега
в коктейл от Дух и от Материя,
с превеса тежък на тъмата...

9 . "И ний се приближаваме"

Подобно на камбана пред мен е планина. И езеро.
Във езерото – ладия.
А в нея пък гребец и някаква жена.
„Приближаваме се” – тя изрече.

10 . "Вечният живот"

Жената спря дъжда със поглед.
И облакът в небето застина като на картина.
Но даже Бог не би могъл

11 . "Ние сами строим своите тъмници"

Като в тъмница –
в утробата на град-робот,
сред дим, воня и грохот
човекът спял и виждал
сън от ранното си детство.

12 . "Ти не трябва да виждаш този пламък"

Мамо! Днес не съм си играл с кибрита...
Защо тогава Земята гори?
Кажи, кой направи това?
Кой го направи?!

13 . "Свещената флейта"

Земята ще попитам:
„Коя е мисълта, която до целта достига?“
„ Устремената като стрела“ –
с гласа на Земята отвърна ми
флейтата.

14 . "Мълчание"

Молитвата не пеят в хор.
И удряйки челото, не ще измолиш ти
на греховете свои опрощение.

15 . "Канченджанга. Тайнствен момент"

Спусналата се от Небесата в Ада Планина
рекла на отчаяните от страданието хора:
„От камъните ми
сега вий можете
да изградите стъпала...

16 . "Химн на Майката на Света"

Бхарата, Махабхарата –
Земята, гдето са воювали
Луна и Слънце.
Великата земя индийска

Сайт открыт 24 марта 2007 г.                                        Редакция сердечно благодарит единомышленника из Санкт-Петербурга - мецената сайта, который предпочел оставаться неизвестным.                                        Copyright © 2007 RadChand. E-mail: sdoctrine@mail.ru

Яндекс.Метрика